Stephen Greenblatt. The Swerve: How the World Became Modern. New York: W. W. Norton. 2011.
На Надя Данова, която ме насочи към тази книга. И не само към нея.
Стивън Грийнблат е авторитетен изследовател, познат и в България, включително и от публикации в „Литературна мисъл“ (№ 7, 1991). Той е основната фигура в т. нар. „нов историзъм“, особено популярен в края на ХХ в. изследователски метод, незагубил актуалността си и днес. Вероятно най-известният му труд е биографията на Шекспир Will in the World: How Shakespeare Became Shakespeare (2005). Последната му книга The Swerve: How the World Became Modern (2011), наградена с Пулицър и с американската награда за нефикционална литература, също използва игра на думи в заглавието. Речниците превеждат Swerve като „отклонение“, а втората част уточнява, че вниманието е насочено към преходът на света към модерната епоха. Българският превод на поемата, дело на М. Марков също говори за „отклоняване“ (2, 116)
- Николай Аретов
- Отзиви
- 14 Май 2016
- Посещения: 3177
Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност. Съст. Ана Лулева. София: Гутенберг, 2013.
Колективна памет и национална идентичност са ключови понятия в съвременната хуманитаристика, които в последните десетилетия се експлоатират смело и бързо навлизат в публицистиката, а и в езика и мисленето на хората, които охотно ги използват, превеждайки ги свободно по различен начин на ежедневен език. Пълна илюзия би било да се вярва, че един научен сборник в ограничен тираж може реално да повлияе върху мисленето на социално значима група от хора, но, от друга страна, спокойните и задълбочени изследвания на един проблем са единствения път той да бъде осмислен адекватно първо от специалистите, а след това и от медиите и лидерите на общественото мнение.
В подобна посока тръгва сборникът „Българският ХХ век. Колективна памет и национална идентичност”, съставен от Ана Лулева. Той включва 23 етноложки изследвания на специалисти от Института за етнология и фолклористика при БАН и техни колеги от други научни звена. За разлика от други подобни колективни начинания, тук до голяма степен е постигната обща методология, авторите, без да са непременно съмишленици, стъпват на споделени идеи и си служат с една и съща терминология.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 09 Февруари 2016
- Посещения: 3262
Прочети още: За колективната памет на българите - рационално и аналитично
Barbara Reeves-Ellington, Domestic Frontiers. Gender, Reform, and American Interventions in the Ottoman Balkans and the Near East. Amherst and Boston: University of Massachusetts Press, 2013, 214 р.
Българската история и култура от ХІХ в. е област, която отдавна привлича вниманието на много изследователи, значителна част от източниците са изследвани, натрупани са и немалко интерпретации. В последните десетилетия се предприемат интересни опити за осмислянето на познатото от нови гледни точки, но те рядко става на основата на значителен корпус от непознати източници. Първото, което се забелязва в труда на Барбара Рийвс-Елингтън, е успешното съчетаване на относително новата феминистична и постколониална гледна точка с множество непознати не само за българските изследователи текстове от епохата, свързани с дейността на протестантските мисии на Балканите през ХІХ и началото на ХХ в. Авторката анализира богата кореспонденция, архивни документи на протестантските мисии, книги и публикации в малко познати англоезични и български периодични издания. Нещо повече, авторката съзнателно се стреми да съчетае различните гледни точки, които се откриват в двата основни корпуса от източниците – от една страна - на мисионерите, от друга – на българите, сред които те работят.
Участието на протестантските мисии в културните процеси на Балканите, на първо място – сред българите, е известно, но и в някаква степен подценявано, както ни убеждава Барбара Рийвс-Елингтън. Практически непозната е вътрешната динамиката в мисионерската общност и мястото на жените в нея – два проблема, които стоят във фокоса на вниманието на изследователката.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 20 Ноември 2015
- Посещения: 2985
Прочети още: Жените в протестантските мисии и модернизацията на Балканите
Мария Пипева. Своето в чуждото, чуждото в своето: Българските преводи на английска детска литература.
София: УИ Св. Климент Охридски, 2014, 272 с.
Корнелия Славова. Американската драма на българска сцена: театърът като превод на култури. София: Полис 2014, 320 с.
Заглавието на този преглед звучи суховато, но е точно, а и сравнително кратко. Трудно ми е да намеря кратка и ефектна формулировка за наблюденията си върху две важни за мен книги, които са едновременно близки по проблематика, а и методология, но разглеждат българското възприемане на явления от различни сфери на културата, свързани с различни национални традиции.
Монографията на Мария Пипева "Своето в чуждото, чуждото в своето: Българските преводи на английска детска литература" е ерудирано, компетентно и полезно издание. То представлява несъмнен принос в осмислянето на няколко явления - рецепцията на английската литература в България, развитието на детската литература (в България, а и в европейски контекст) и, не на последно място - в предлагането на актуални литературоведски инструменти за анализиране на процеси в литературата и културата.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 23 Октомври 2015
- Посещения: 3260
Прочети още: Две ценни изследвания на преводите от английски
Емил Найденов. То. Варна: 2014.
Иван Василев. Балкански кръгове. Историческа приказка. Смолян: Пинта-Ком, 2015.
Камен Михайлов. Мемоаристиката на ранните руско-турски войни. 1768 – 1830. София: Изток-Запад, 2015.
До мен едновременно достигнаха три книги, публикувани практически от авторите им, независимо от това, какво е отбелязано в карето. Трите са много различни, като всяка от тях е интересна по свой начин. Трудно ще ги намерите в книжарниците (вкл. и онлайн), което като че ли влиза в противоречие с традиционната представа за книга. И за трите е жалко, защото те наистина ни казват нещо, дали ще го приемем е друг въпрос.
Не съм голям познавач на поезията, затова ще бъда пределно лаконичен. Стиховете на Емил Найденов ми допадат, прочетох ги с интерес, сега се връщам към тях. Причината вероятно е в това, че те потапят читателя в настроения, които са ми близки (надявам се – не само на мен). Винаги съществува риска да объркаме автора с фигурите, които присъстват в поезията му – те са близки, но по условие не се припокриват. Същото важи и за читателя – споменах, че настроенията ми са близки, но още докато четях стиховете се запитах – това картини на реални или желани мои преживявания ли са.
Всичко започна
в мръсния бар
от който ме изхвърлиха
Не знам за Емил Найденов, но мен май не са ме изхвърляли от барове, били те чисти или мръсни. А май ми се иска. Не само за да мога след това да подхвърля ефектния финал:
Не може да обичаш Буковски
и да си щастлив
задълго
Иска ми се да можех да говоря като този поет спокойно, умно, ерудирано, въздействащо. Но и това ми желание едва ли ще се изпълни. Иска ми се обаче да вярвам, че Емил Найденов ще намери читатели, не непременно многобройни, но хора, които ще разберат деликатните му алюзии, хора, с които би седнал някоя вечер, с които биха си споделяли разочарования, поражения и редки моменти на умерена радост. И с които ще гледат към хората, които минават край тях. С разбиране, съчувствие, почти безмълвно и не без щипка ирония.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 09 Юли 2015
- Посещения: 2754
Страница 2 от 5
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.