Кристин Димитрова, Ефирни песни и тайни служби.
Образът на България в британската американската и англоканадската преса през периода 1980-2000 г. София: Колибри, 2015.
Познавам отдавна и ценя високо Кристин Димитрова като опитен преводач, интересен поет, белетрист със собствена физиономия, както и като журналист и публицист. Познавам и съм цитирал и някои от публикациите ѝ по темата на труда, които преди време представляваха много приятна изненада за мен. Всъщност изненадата не би трябвало да е прекалено голяма, тъй като във всички области, в които се изявява, Кристин Димитрова показва завидна, но ненатрапчива ерудиция и подчертано лична гледна точка. А публикациите ѝ се появиха след престоя ѝ в САЩ, който несъмнено е бил плодотворен, освен всичко друго, и като овладяване на една относително по-малко позната по това време у нас, особено сред литераторите, проблематика и методология – контент анализа на медиите. Чувствам се задължен да поясня, че през последните години този тип анализи се развиват бурно и успешно у нас, както от социолози и изследователи на журналистиката, така и от хуманитаристи с по-друг профил, а и, подчертано интензивно, от неправителствения сектор.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 02 Юни 2015
- Посещения: 2605
Чавдар Ценов Кучета под индиго. (Роман) София, Рива, [2012].
Категорично харесвам прозата на Чавдар Ценов, но ми е трудно да пише за него. Сигурно голямата част от вината е в мен, но ми се струва, че част от нея е и на автора. Той не е от писателите, които крещят, които се насочват към актуални жанрови и проблеми или заявяват някаква „ясна гражданска позиция”. По-скоро обратното, Чавдар като че ли се пази от злободневното и модното, заобикаля го, гледа го отстрани с иронична усмивка. В първите си книги открито експериментираше с езика, дори с графиката на текстовете си, но сега като че ли се е поотдръпнал и от това.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 07 Юни 2013
- Посещения: 3466
Пенчо Ковачев, Защо се самоубиват поетите.
Хроники за отвъдното в българската литература. С.: Изток-Запад, 2013.
Според данни от преди няколко години повече от един милион се самоубиват всяка година, а други 10-20 милиона правят неуспешен опит да сложат край на живота си, значителна част от тях на сериозно, някои – с надеждата, че ще бъдат спасени, а посланието, което оправят към някого - разбрано. Ясно е че проблемът е огромен и има различни аспекти – религиозен, философски, психологически, социален и какъв ли още не. Не на последно място, самоубийството е тема на изкуството, а и съдба за част от създателите му. В изкуството то е разглеждано от различни страни, все пак като че ли в последните около два века налага една романтична, идеализираща, героизираща гледна точка. Самоубийците са нещастни влюбени, неразбрани от обществото индивиди. По-рядко в литературата, по-често в живота те са болни хора (не само психически болни), които събуждат съчувствие.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 07 Февруари 2013
- Посещения: 3276
Имаше навремето подобна рубрика във в. „АБВ” и нерядко тя представяше задълбочено различни издания. Ще се опитам да се възползвам от този критически жанр, за да представя първите книги на трима относително млади изследователи, на които имам удоволствието (и не само удоволствието) да бъда редактор. Редакторите обичат да правят разни уточнения и аз няма да избягам от тази практика. Първото е към определението „млади” – както е известно, в началото всички го приемаме (не без известно основание) за проява на снизхождение, по-късно му се радваме, ако случайно го получим. Та тримата изследователи – Анна Алексиева, Николета Пътова и Николай Папучиев - са „млади” в един все пак условен смисъл, всъщност и тримата са навлезли в науката, не само заради образователната и пр. степен „доктор”, но и заниманията си с наука. Николета и Анна работят в Института за литература (БАН), от години Николета преподава и в Софийския университет, където работи и Николай; той също за кратко бе в Института преди години, но преподавателския му път преминава през Югозападния университет и Университета в Люблин, струва ми се, че полският му опит се долавя в книгата му, не само в библиографията към нея.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 16 Октомври 2012
- Посещения: 3278
Иванова, Евгения. Изобретяване на памет и забрава.
„Падналото царство” и „Последния владетел” в националната памет на сърби и българи.
С.: Нов български университет, 2009.
За добро или за зло, историята е основен механизъм чрез хората мислят своите нации. Навсякъде този важен оптически уред, тази призма е създадена, а не просто шлифована от различни идеолози, които, както е известно, никога не са единодушни. Те поставят различни акценти в известното, допълват го и изграждат от него Големия разказ за своето. В него има различни възли – основаването, приемането на сегашната религия, победите над враговете и пр. В новото си изследване Евгения Иванова се съсредоточава върху един наистина важен възел – поражението – и го анализира паралелно в два големи национални разказа – българския и сръбския. Е. Иванова отдавна е навлязла в тематиката с книги като „Отхвърлените „приобщени” или процеса, наречен „възродителен”. 1912-1989” (2002), „Балканите: съжителство на вековете. Изследване върху (не)състояването на балканската модерност” (2005), а напоследък и като писател с интересния документален роман-колаж „Фото Стоянович” (2007), който разглежда друг важен възел (Възраждането) в българския Голям разказ по необичаен начин.
- Николай Аретов
- Отзиви
- 13 Май 2012
- Посещения: 3305
Страница 3 от 5
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.