Ранните разкази на Владимир Полянов
в светлината на спомените на писателя
В началото на 20-те години на ХХ в. група млади български белетристи (Светослав Минков, Владимир Полянов, Чавдар Мутафов, Георги Райчев и др.) предлагат радикално различен модел на проза, който несъмнено има отношение към езика на българския модернизъм и европейския контекст, в който той битува. Съвременниците долавят новото, което те носят, и се опитват да си го обяснят, като прикачат към някои от тях определението "диаболисти". Етикетът очевидно е пейоративен, той няма аналогия в езика на сериозната европейска критика, очевидна е и близостта му с думата "сатанизъм", която има съвсем друго значение, но се възприема от марксическата1, а и от постмарксическата критика.
- Николай Аретов
- Критики
- 21 Август 2011
- Посещения: 10391
Добри Немиров в развитието на българската литература за престъпления
Изобразяването на престъплението в българската литература представлява много интересен проблем, който съм се опитал да разгледам по-подробно другаде.1 В пределно лаконичен вид може да се каже, че през втората половина на ХIХ и първата на ХХ в. се наблюдава редуване на няколко модела на изобразяване на престъплението. В началото е възрожденският вариант за поруганото семейство, следват съмненията в официалното право, трудно достигнатата идея, че българинът също може да бъде престъпник, обвързване на закононарушенията със социалния ред, с дълбоки пластове от човешката душа и т. н.
- Николай Аретов
- Критики
- 17 Юли 2011
- Посещения: 4824
Асен Христофоров е писател по неволя и интелектуалец с особена съдба. Учи в Цариградския Робърт колеж, след това завършва и Лондонския университет (London School of Economics). След юношеските увлечения по литературата, неговите основни амбиции се насочват към науката, а и към обществената активност. Професионален писател Христофоров става след уволнението от Университета (1947), и след освобождаването му от лагера в Белене (1952), където попада след обвинение за шпионаж в полза на Англия. Литературата запълва празнината, компенсира невъзможността за изяви в други сфери.
- Николай Аретов
- Критики
- 18 Юни 2011
- Посещения: 6632
Склонни сме да обясняваме поетическите несполуки със скромна култура, несръчно боравене с езика и непознаване на стихосложението, което си има своите правила и норми. Лириката на Радко Радков предлага по-скоро диаметрално противоположния пример – той си служи с богат език, а някои от произведенията му издават виртуозни стихотворни умения. Имал съм случаи да наблюдавам бравурни негови стихотворни импровизации, които са предизвиквали неподправеното възхищение на благосклонно настроена публика от негови приятели, студенти и сътрапезници.
- Николай Аретов
- Критики
- 14 Юни 2011
- Посещения: 3631
1. Основното, което се случва с литературознанието през последните десетилетия е че то изчезва. Щях по инерция да напиша “за съжаление”, но нещо се замислих. Наистина ли съм убеден в безусловната необходимост на литературознанието. Е, на мен лично ми е необходимо, но ако се опитаме да погледнем малко по-обобщено… Това, което е несъмнено, е че непрекъснато трябва да си задаваме въпроса за смисъла. Струва ми се, че намаляването на присъствието на литературознанието (и чисто количествено, и като идеи) се дължи и на усещането за несигурност по отношение на смисъла му. Оттук и примесването му с философия, антропология, психоанализа, социология, история и пр. И ако съм откровен трябва да призная, че напоследък по-охотно чета подобни трудове, отколкото литературоведски изследвания.
- Николай Аретов
- Критики
- 10 Юни 2011
- Посещения: 3142
Страница 7 от 7
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.