Литературата се прави от различни неща – от лично наблюдавани или от научени от различни източници истории, от съзнателно или несъзнателно разработване на познати мотиви и от какво ли още не. И, разбира се – от други литературни творби. По-правило – от някакво съчетание на няколко подобни източници. Много често авторите търсят сюжети и градивни елементи в собствените си преживявания, по-точно - в спомена за тях; в други случаи се опитват да достигнат до някаква „колективна” памет – национална, родова, на социалната група.

salvador dali

Паметта има сложна структура, която не е съвсем ясна и за която учени с различен профил спорят. Възможно е да мислим част от литературата като разкопки в паметта, които достигат до различни пластове. Най-отгоре са личните спомени от непосредственото минало, следват навлизания в детството, в младостта на родители и по-ранни поколения (доколкото това е памет, тя вече е колективна, родова), следват „спомени” за исторически събития, а на-дълбоките пластове разкриват някакви митически структури.

Прочети още: Разкопки в паметта – лична и колективна

 

„Криза” заплашва да се нареди сред най-използваните думи. Това неизбежно размива значението й, а и позволява лесни обяснения за какви ли не негативни явления. „Какво очаквате – криза!” Финансова, политическа, демографска, морална, при това перманентна… И, разбира се, издателска.

Данните на асоциация „Българска книга”, представени от нейния председател Веселин Тодоров, като че ли не говорят за истинска криза, по-скоро за спад от два-три или малко повече процента. Така че, сякаш по-точно би било да се говори за негативна тенденция, а не за криза, която би предполагала по големи числа.

Прочети още: Обратната страна на „кризата”

 

Асен Христофоров (1910-1970) е значителен писател, с необикновена съдба, последователно загърбван от литературната критика. Той завършва първо Робърт колеж в Цариград (1931), след това London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех.

Прочети още: Два иронични пътеписа: Асен Г. Христофоров и Джером К. Джером

(“Ангария”, 1960 г., на Асен Христофоров)

Градът е важен обект за литературата. Той може да бъде същностен елемент от различни митологически структури 1, да бъде обект на желания и страхове. Градът може да бъде въведен като обобщена представа, може да носи конкретно име и пак да е преди всичко някаква обобщена представа, а може да бъде и съвсем конкретен град, от съвсем конкретно време, литературната творба дори може да има амбицията да представлява максимално позитивистично своя обект. Точно такъв е случая с романа на Асен Христофоров „Ангария” (1960).

Няколко думи за автора. Асен Христофоров (1910-1970) е до голяма степен писател по неволя. Той завършва London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех. Няколко години по-късно Христофоров е уволнен, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене. До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др. Голяма част от времето си прекарва в Говедарци, селото присъства в много от текстовете му, било с реалното си име, било с по-старото Мацакурци.

Прочети още: Самоков от XIX в. в един исторически роман

 

Фр. Форсайт, Денят на Чакала

Имало едно време един велик владетел. Той бил обкръжен от лоши хора, които искали да го убият, но все не успявали. Тогава те наели най-изкусния убиец и му обещали голяма отплата. Заловил се той за работа, но верните на владетеля хора разбрали за заговора и се опитали да му попречат...

Имало едно време един неизвестен младеж, обикалял широкия света и наблюдавал какво става. Един ден решил да опита нещо ново и написал книга. Глупавите издатели дълго не я харесвали, но накрая...

Имало едно време едни писатели, които разказвали измислени истории и се чудели защо дори жените им вече не искали да ги четат. Те гледали с пренебрежение на чираците, които разказвали накратко истински случки. Но веднъж един от чираците решил да разкаже на дълго и на широко една (почти) истинска история...

Прочети още: Анатомия на един предизвестен атентат

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.