Иван Вазов олицетворява доминиращата в българската литература представа за писателя, за писателското отношение към света, към българина, към българската природа. Тази представа охотно е подета от образователната институция, до голяма степен – и от критиката – и оформя мисленето на другите пишещи и особено на читателската публика. Но съществуват и други, алтернативни гледни точки, които закономерно се изявяват и чрез открити или завоалирани възражения към каноничния писател Ив. Вазов. Тук ще бъде разгледан един случай на подобни несъгласия, приели формата на задочен спор за Великата рилска пустиня и нейния автор.Те се откриват в текстове от средата на ХХ в. и са дело на един подчертано неканоничен писател – Асен Христофоров.

Николай Аретов

Критики

22 Септември 2013

Посещения: 4558

Прочети още: Един задочен спор за Великата рилска пустиня

Литературата се прави от различни неща – от лично наблюдавани или от научени от различни източници истории, от съзнателно или несъзнателно разработване на познати мотиви и от какво ли още не. И, разбира се – от други литературни творби. По-правило – от някакво съчетание на няколко подобни източници. Много често авторите търсят сюжети и градивни елементи в собствените си преживявания, по-точно - в спомена за тях; в други случаи се опитват да достигнат до някаква „колективна” памет – национална, родова, на социалната група.

Паметта има сложна структура, която не е съвсем ясна и за която учени с различен профил спорят. Възможно е да мислим част от литературата като разкопки в паметта, които достигат до различни пластове. Най-отгоре са личните спомени от непосредственото минало, следват навлизания в детството, в младостта на родители и по-ранни поколения (доколкото това е памет, тя вече е колективна, родова), следват „спомени” за исторически събития, а на-дълбоките пластове разкриват някакви митически структури.

Николай Аретов

Критики

27 Юли 2013

Посещения: 2511

Прочети още: Разкопки в паметта – лична и колективна

„Криза” заплашва да се нареди сред най-използваните думи. Това неизбежно размива значението й, а и позволява лесни обяснения за какви ли не негативни явления. „Какво очаквате – криза!” Финансова, политическа, демографска, морална, при това перманентна… И, разбира се, издателска.

Данните на асоциация „Българска книга”, представени от нейния председател Веселин Тодоров, като че ли не говорят за истинска криза, по-скоро за спад от два-три или малко повече процента. Така че, сякаш по-точно би било да се говори за негативна тенденция, а не за криза, която би предполагала по големи числа.

Николай Аретов

Критики

20 Май 2013

Посещения: 2242

Прочети още: Обратната страна на „кризата”

Асен Христофоров (1910-1970) е значителен писател, с необикновена съдба, последователно загърбван от литературната критика. Той завършва първо Робърт колеж в Цариград (1931), след това London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех.

Николай Аретов

Критики

21 Септември 2012

Посещения: 3228

Прочети още: Два иронични пътеписа: Асен Г. Христофоров и Джером К. Джером