Склонни сме да обясняваме поетическите несполуки със скромна култура, несръчно боравене с езика и непознаване на стихосложението, което си има своите правила и норми. Лириката на Радко Радков предлага по-скоро диаметрално противоположния пример – той си служи с богат език, а някои от произведенията му издават виртуозни стихотворни умения. Имал съм случаи да наблюдавам бравурни негови стихотворни импровизации, които са предизвиквали неподправеното възхищение на благосклонно настроена публика от негови приятели, студенти и сътрапезници.

Прочети още: За Радко Радков и/или за поезията

1. Основното, което се случва с литературознанието през последните десетилетия е че то изчезва. Щях по инерция да напиша “за съжаление”, но нещо се замислих. Наистина ли съм убеден в безусловната необходимост на литературознанието. Е, на мен лично ми е необходимо, но ако се опитаме да погледнем малко по-обобщено… Това, което е несъмнено, е че непрекъснато трябва да си задаваме въпроса за смисъла. Струва ми се, че намаляването на присъствието на литературознанието (и чисто количествено, и като идеи) се дължи и на усещането за несигурност по отношение на смисъла му. Оттук и примесването му с философия, антропология, психоанализа, социология, история и пр. И ако съм откровен трябва да призная, че напоследък по-охотно чета подобни трудове, отколкото литературоведски изследвания.

Прочети още: Отговори на анкетата на списание “Критика”

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.