„Криза” заплашва да се нареди сред най-използваните думи. Това неизбежно размива значението й, а и позволява лесни обяснения за какви ли не негативни явления. „Какво очаквате – криза!” Финансова, политическа, демографска, морална, при това перманентна… И, разбира се, издателска.
Данните на асоциация „Българска книга”, представени от нейния председател Веселин Тодоров, като че ли не говорят за истинска криза, по-скоро за спад от два-три или малко повече процента. Така че, сякаш по-точно би било да се говори за негативна тенденция, а не за криза, която би предполагала по големи числа.
- Николай Аретов
- Критики
- 20 Май 2013
- Посещения: 3152
Асен Христофоров (1910-1970) е значителен писател, с необикновена съдба, последователно загърбван от литературната критика. Той завършва първо Робърт колеж в Цариград (1931), след това London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех.
- Николай Аретов
- Критики
- 21 Септември 2012
- Посещения: 4281
Прочети още: Два иронични пътеписа: Асен Г. Христофоров и Джером К. Джером
(“Ангария”, 1960 г., на Асен Христофоров)
Градът е важен обект за литературата. Той може да бъде същностен елемент от различни митологически структури 1, да бъде обект на желания и страхове. Градът може да бъде въведен като обобщена представа, може да носи конкретно име и пак да е преди всичко някаква обобщена представа, а може да бъде и съвсем конкретен град, от съвсем конкретно време, литературната творба дори може да има амбицията да представлява максимално позитивистично своя обект. Точно такъв е случая с романа на Асен Христофоров „Ангария” (1960).
Няколко думи за автора. Асен Христофоров (1910-1970) е до голяма степен писател по неволя. Той завършва London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех. Няколко години по-късно Христофоров е уволнен, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене. До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др. Голяма част от времето си прекарва в Говедарци, селото присъства в много от текстовете му, било с реалното си име, било с по-старото Мацакурци.
- Николай Аретов
- Критики
- 22 Май 2012
- Посещения: 5737
Фр. Форсайт, Денят на Чакала
Имало едно време един велик владетел. Той бил обкръжен от лоши хора, които искали да го убият, но все не успявали. Тогава те наели най-изкусния убиец и му обещали голяма отплата. Заловил се той за работа, но верните на владетеля хора разбрали за заговора и се опитали да му попречат...
Имало едно време един неизвестен младеж, обикалял широкия света и наблюдавал какво става. Един ден решил да опита нещо ново и написал книга. Глупавите издатели дълго не я харесвали, но накрая...
Имало едно време едни писатели, които разказвали измислени истории и се чудели защо дори жените им вече не искали да ги четат. Те гледали с пренебрежение на чираците, които разказвали накратко истински случки. Но веднъж един от чираците решил да разкаже на дълго и на широко една (почти) истинска история...
- Николай Аретов
- Критики
- 18 Февруари 2012
- Посещения: 3861
Първите "постдиаболистични" романи на Владимир Полянов
Предложеното мъгляво заглавие на тези размисли би трябвало да насочва към съдбата на писателя след "залеза" на модернистичните му пристрастия, маркиран от няколко творби, между които и скандално известния роман "Слънцето угаснало" (1928). Ще се опитам да надникна в трите му следващи романа - "Вик" (1931), "Черните не стават бели" (1932) и "Гладният вълк. Краят на един роман" (1936). Това, което ги обединява, е съзнателното излизане от "диаболистичната" експресионистична поетика и насочването към "реалността" - процес, приветстван от критиката, поне в случаите, когато тя намира нещо положително в произведенията на Вл. Полянов. Писателят практически "забравя" значителна част от "увлеченията" на младостта и, по собствените му думи, документирани от анкетата на Ал. Пиндиков, се насочва към "един по-сериозен творчески процес и една по-голяма гражданска отговорност"1
- Николай Аретов
- Критики
- 24 Август 2011
- Посещения: 4592
Страница 6 от 7
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.