Един роман, който прочетох леко и с интерес. По-леко, отколкото „Кротките“. А това е нещо, което все по-рядко ми се случва. Въпреки че чета доста криминални романи и трилъри. Необичайното (дали всъщност е толкова необичайно?) е, че не толкова сюжетът, интригата в повествованието задържа вниманието, поне моето. Анонсите и първите отзиви основателно поставят акценти върху „драмата на поколението на 80-те“, иронията, стилистичното майсторство и, не на последно място, психологизма. В този смисъл, трудно е да се прибави нещо оригинално – да, романът е наистина навлиза в психологията на своите персонажи, бих казал – не само на поколението на 80-те, някъде и по-старите се разпознаваме, другаде сме провокирани да забележим разликите между поколенията, не бих казал пропастта. Нерядко се усмихваме на остроумните реплики, другаде нещо ни натъжава – не в романа, а в това, за което разказва. И отново сме съгласни с автора.
По едно време дори се попитах – а съгласяването с автора нещо непременно добро ли е. Отговорът не е толкова лесен, колкото изглежда на пръв поглед. От една страна, като читатели искаме авторите да ни провокират с нещо, от друга обаче обичаме да се идентифицираме с любими персонажи. Да кажем с Холдън Колдфийлд, примерът не е съвсем произволен.
- Николай Аретов
- Критики
- 15 Декември 2017
- Посещения: 3614
Историята е наука, която обхваща различни дисциплини. Едни от тях безспорно са част от нея, други използват нейното име, но се стремят да се еманципират, да намерят своя обект и да се съсредоточат върху него и да си изградят собствена методология. Такъв, струва ми се, е случаят с литературната история. Ще се опитам да споделя някои от проблемите, с които се сблъсквам като литературен историк, без да ангажирам колегите си, но с известна надежда, че те могат да подтикнат към размисъл някои от колегите историци. Ще се опирам главно на личния си опит, но ще държа сметка и за някои дебати в колегията.
- Николай Аретов
- Критики
- 11 Декември 2017
- Посещения: 5051
Прочети още: Литературната история тук и сега. Опити и съмнения
Кратки бележки по маргиналиите на една дебела книга
В летните жеги ми се наложи да чета една книга, от която дълго време съзнателно се пазех – Г. Гачев, „Българския Космо-Психо-Логос. (По Христо Ботев)“. (София: Захарий Стоянов, УИ Св. Климент Охридски, 2006). Потънах в нея и попадах на любопитни фрази. Пуснах една във Фейсбук, за да проверя реакциите. Те бяха според очакванията, пак според очакванията се наложи да обяснявам кой е авторът. Два проблема се оказаха любопитни за мен – усещането за собствената идентичност на автора и нейната употреба в текста. Предпочетох да ги коментирам по-лаконично и да наблегна на цитатите, които взимам от споменатото българско издание, като в скоби посочвам само страницата.
- Николай Аретов
- Критики
- 31 Юли 2017
- Посещения: 7714
Няколко думи за автора. Асен Христофоров (1910-1970) е до голяма степен писател по неволя. Той е от Пловдив, учи в Робърт колеж в Цариград, през 1934 завършва London’s School of Economics, връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. 1 По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех. Няколко години по-късно Христофоров е уволнен, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в концлагера в Белене. До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др. Голяма част от времето си прекарва в Говедарци (Самоковско), селото присъства в много от текстовете му, било с реалното си име, било с по-старото Мацакурци.
- Николай Аретов
- Критики
- 20 Юни 2017
- Посещения: 4098
Прочети още: Охрид в един непубликуван роман („Хунияда” на Асен Христофоров)
Pro domo sua
Едно от най-радостните за мен събития в литературния живот от последните години е възраждането на интереса към писателя Владимир Полянов. Конкретния подтик за тези редове са няколкото документа, в които се споменава името на писателя, публикувани от Пламен Дойнов в сборника „Чистката в Съюза на българските писатели: 1944. Документи, дневници статии“ (Кралица Маб, 2017). Някои от тях знаех, други не. Събрани на едно място, те го поставят на едно доста челно място сред яростно критикуваните по това време автори. Пробудила се е в размирната 1944 г. гражданската съвест на хора като Ангел Тодоров, Марко Марчевски, Андрей Гуляшки, Камен Зидаров, по малко по особен начин и Димитър Спространов.
От друга страна, интересът към Вл. Полянов, особено към ранното му творчество и към т. нар. „диаболизъм“ постепенно, но постоянно нараства, още от 80-те години. В последно време той достига до своеобразна кулминация, което съвсем не означава, че след това ще спадне – публикации, конференция за диаболизма, готвен специален брой на „Литературен вестник“. Студенти охотно се насочват към неговото творчество, изследователи търсят връзка със семейството му и т. н.
- Николай Аретов
- Критики
- 28 Май 2017
- Посещения: 3825
Страница 3 от 7
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.