Преди време се опитах да разгледам писателската еволюция на Вл. Полянов след "залеза" на модернистичните му пристрастия, маркиран от няколко творби, между които и скандално известния роман "Слънцето угаснало" (1928), последван от "Вик" (1931), "Черните не стават бели" (1932) и "Гладният вълк. Краят на един роман" (1936). ¹ Това, което ги обединява, е съзнателното излизане от "диаболистичната" експресионистична поетика и насочването към "реалността". Добронамерената критика забелязва и оценява положително това развитие. По повод „Слънцето угаснало“ Д. Шишманов, който е и приятел на автора, пише:

Почнал под влияние на западните диаболици и фантастически писатели, Вл. Полянов доста бърже се освободи от тях и се обърна към действителността. Но нещо, останало от първите "пет години", му попречи веднага да си намери пътя. Една изкуствена трескавост, непремислена докрай психологическа сложност, стремежът на всяка цена да се направи разказът интересен и изненадващ не му даде да направи от трите томчета, които издаде през 1926 и 1927 г. действително сполучени произведения. […]
Неговата нова книга е без съмнение много по-добра от предишните. Запазвайки качествата им: живия темперамент, яркостта на събитията, релефността на образите, тя има, освен това в себе си нещо по-значително, по-спокойно, по-улегнало и много по-близко до нас, нещо, което много повече ни затрогва, защото засега най-болните въпроси на съвременността, които разрешава така, както трябва да бъдат разрешени: в посока на един безкористен, просветлен идеализъм, целящ да направи хората по-добри, а не да им даде само материални облаги. ²

Николай Аретов

Критики

02 Декември 2016

Посещения: 3884

Прочети още: Ероика или още един изход от диаболизма. Случаят Вл. Полянов

Още веднъж за източниците на „Ангария“ от Ас. Христофоров

Няколко думи за автора. Асен Христофоров (1910-1970) е до голяма степен писател по неволя. Той завършва London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех. Няколко години по-късно Христофоров е уволнен, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене. До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др. Голяма част от времето си прекарва в Говедарци, селото присъства в много от текстовете му, било с реалното си име, било с по-старото Мацакурци.

За Христофоров е характерно, че литературните му текстове са предхождани или допълнени от краеведски, като практически всички са посветени на Самоков и близките му села, на първо място Говедарци. Така две години след „Ангария” излиза „Самоков. Исторически очерк” (София: Издателство на Националния съвет на Отечествения фронт, 1962.); на Говедарци и съседните села пък са посветени „Искровете. Историко-географски очерк” (С.: Нар. младеж, 1962. 147 с.) и „Говедарци и околностите му” (С.: Медицина и физкултура, 1967).

Николай Аретов

Критики

19 Май 2016

Посещения: 4141

Прочети още: Историята на едно обвинение в некоректност

Водените доста продължително време и публикувани посмъртно дневници ¹ на една от ключовите фигури в литературния живот през доста десетилетия несъмнено провокират интереса на читателите. Те представляват 297 тетрадки, номерирани от автора и водени от 1933 до 1937 г., след това прекъснати и възстановени с единичен запис от 1958, като редовното писане на записките продължава през 1962 и продължава практически до края на живота му през 1991 г. Публикуваната засега част стига до 1967 г. По волята на автора тетрадките са съхранявани от проф. Стефана Стойкова и предадени на Националната библиотека петнадесет години след смъртта на му.

Николай Аретов

Критики

27 Февруари 2016

Посещения: 3591

Прочети още: Георги Цанев и Ефрем Каранфилов в дневниците на Петър Динеков

Отклонявам изкушението да навляза в лаически разсъждения на тема що е то 9 септември. ¹ Ще се опитам да маркирам само някои страни на събитието, като вниманието ми е насочено главно към реакцията на писателите и интелигенцията като цяло (прескачам въпроса дали всички писатели по условие са част от интелигенцията).

И така, превратът на 9 септември 1944 г. сменя едно ново правителство – на Константин Муравиев от 2 септември, което трескаво търси път към радикална промяна на политиката. По негово време – на 5 септември - СССР обявява война на България, дни по-късно – на 8 септември България пък обявява война на Германия; същият ден съветски войски навлизат в България, страната се оказва във война и с двата лагера. (По-рано, на 14 декември 1941 г. България е обявила „символична” война на САЩ и Англия.) Очевидно положението на страната на международната сцена е доста комплицирано. Не особено блестящо е положението вътре в страната (купонна система, черна борса и пр.), особено след бомбардировките.

Николай Аретов

Критики

24 Април 2015

Посещения: 3316

Прочети още: Още нещо за „алтернативата”: 9 септември в прозата на Ас. Христофоров