Иван Вазов олицетворява доминиращата в българската литература представа за писателя, за писателското отношение към света, към българина, към българската природа. Тази представа охотно е подета от образователната институция, до голяма степен – и от критиката – и оформя мисленето на другите пишещи и особено на читателската публика. Но съществуват и други, алтернативни гледни точки, които закономерно се изявяват и чрез открити или завоалирани възражения към каноничния писател Ив. Вазов. Тук ще бъде разгледан един случай на подобни несъгласия, приели формата на задочен спор за Великата рилска пустиня и нейния автор.Те се откриват в текстове от средата на ХХ в. и са дело на един подчертано неканоничен писател – Асен Христофоров.

Прочети още: Един задочен спор за Великата рилска пустиня

 

Литературата се прави от различни неща – от лично наблюдавани или от научени от различни източници истории, от съзнателно или несъзнателно разработване на познати мотиви и от какво ли още не. И, разбира се – от други литературни творби. По-правило – от някакво съчетание на няколко подобни източници. Много често авторите търсят сюжети и градивни елементи в собствените си преживявания, по-точно - в спомена за тях; в други случаи се опитват да достигнат до някаква „колективна” памет – национална, родова, на социалната група.

salvador dali

Паметта има сложна структура, която не е съвсем ясна и за която учени с различен профил спорят. Възможно е да мислим част от литературата като разкопки в паметта, които достигат до различни пластове. Най-отгоре са личните спомени от непосредственото минало, следват навлизания в детството, в младостта на родители и по-ранни поколения (доколкото това е памет, тя вече е колективна, родова), следват „спомени” за исторически събития, а на-дълбоките пластове разкриват някакви митически структури.

Прочети още: Разкопки в паметта – лична и колективна

 

„Криза” заплашва да се нареди сред най-използваните думи. Това неизбежно размива значението й, а и позволява лесни обяснения за какви ли не негативни явления. „Какво очаквате – криза!” Финансова, политическа, демографска, морална, при това перманентна… И, разбира се, издателска.

Данните на асоциация „Българска книга”, представени от нейния председател Веселин Тодоров, като че ли не говорят за истинска криза, по-скоро за спад от два-три или малко повече процента. Така че, сякаш по-точно би било да се говори за негативна тенденция, а не за криза, която би предполагала по големи числа.

Прочети още: Обратната страна на „кризата”

 

Асен Христофоров (1910-1970) е значителен писател, с необикновена съдба, последователно загърбван от литературната критика. Той завършва първо Робърт колеж в Цариград (1931), след това London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех.

Прочети още: Два иронични пътеписа: Асен Г. Христофоров и Джером К. Джером

(“Ангария”, 1960 г., на Асен Христофоров)

Градът е важен обект за литературата. Той може да бъде същностен елемент от различни митологически структури 1, да бъде обект на желания и страхове. Градът може да бъде въведен като обобщена представа, може да носи конкретно име и пак да е преди всичко някаква обобщена представа, а може да бъде и съвсем конкретен град, от съвсем конкретно време, литературната творба дори може да има амбицията да представлява максимално позитивистично своя обект. Точно такъв е случая с романа на Асен Христофоров „Ангария” (1960).

Няколко думи за автора. Асен Христофоров (1910-1970) е до голяма степен писател по неволя. Той завършва London’s School of Economics през 1934 г., връща се в България и се отдава на академична кариера, съвсем млад става професор по икономика. По това време дебютира в литературата със „Скици из Лондон” (1945), автобиографична книга, която може да бъде определена и като пътепис и която се радва на забележителен успех. Няколко години по-късно Христофоров е уволнен, а след това и разследван за шпионаж и изпратен в Белене. До края на живота си няма възможност да се върне към академичните си занимания, но в средата на 50-те години започва да публикува преводи, литературни творби със силен автобиографичен елемент, краеведски изследвания и др. Голяма част от времето си прекарва в Говедарци, селото присъства в много от текстовете му, било с реалното си име, било с по-старото Мацакурци.

Прочети още: Самоков от XIX в. в един исторически роман

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.