Двама братя (1888-1889) от Илия Блъсков

 

Думата просвещение има поне две близки, но далеч не идентични значения, които понякога се смесват. От една страна, Просвещението (Enlightenment, Lumières, Aufklärung) е голямо идейно течение и културна епоха, която бива откривана далеч не само в европейската история. От друга страна, думата просвещение (education) може да се схваща като старинен или стилистично маркиран вариант на думата просвета. Смесването между двете понятия е особено характерно за по-непрецизното говорене за Българското просвещение. Нещо подобно се наблюдава и при термина сантиментализъм. И в двата случая явленията от сферата на културата и историята не съвсем правомерно се обвързват с явления от друг пласт, бил той социален, психологически или дори битов. И в двата случая объркването има своите обективни предпоставки. Несъмнено съществува Българско просвещение, част от Балканското, то има своите типологически сходства с най-характерните варианти на Европейското просвещение (във Франция, Великобритания, Германия, Русия), но и своя специфика, която го отличава дори от аналогичните явления у съседните народи – гърци, сърби и пр. При това навсякъде идеолозите на Просвещението настояват за развитие на просветата, за образоване на хората от всички социални слоеве – процес, който е особено характерен за Българското просвещение. Или, казано опростено, за Българското просвещение е по-характерно развитието на просветното движение, докато „високите” философски и идеологически пластове на Просвещението остават на втори план, реализира се чрез частични преводи и намират своите последователи в един по-тесен кръг интелектуалци, които фактически са маргинализирани. Същото важи и за сантиментализма, който най-често е мислен като сантименталност и сълзливост. В някакъв смисъл нещо подобно може да се каже и за теологическите опити сред българите, които, доколкото ги има, са обвързани по-скоро с политически и дори практически проблеми.

Николай Аретов

Възраждане

03 Март 2011

Посещения: 4620

Прочети още: Два образа на книгата от времето на Просвещението