Темата за семейния живот и интимните преживявания на възрожденците е интересна само по себе си, още повече – когато се свърже с книжовниците и се постави в контекста на творчеството им. Немалко от тях предлагат интересни казуси, които са леко изместени спрямо идеализираните представи за епохата и нейните първенци. Изследовател(к)ите на епохата с основание (но някога и не без известни увлечения) поставят акцента върху подчиненото положение на жената. Картината вероятно е по-сложна, наложеното от традициите подчинение поражда и ответни реакции. Но не затова е думата тук.

Прочети още: Теория и практика на просвещенския брак 2: Никола Сапунов и Тодор Бурмов

 

Михаил Маджаров (1854-1944) е значима фигура в обществения живот преди и особено след Освобождението, когато е във вихъра на политическия живот, първо в Източна Румелия, където е член на Областното събрание, на Постоянния комитет, директор на финансите. След Съединението и контрапреврата е арестуван, по-късно емигрира в Цариград и в Русия. Завръща се през 1889 г., многократно е избиран за народен представител, бил е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894-1899), на вътрешните работи и вероизповеданията (1919-1920), пълномощен министър в Лондон и Петербург.


Преди Освобождението младият Маджаров правите си стъпки на книжовното поле, но още не е сред активните книжовници. По-късно превежда „Война и мир“ (1890), започва превод на „Ана Каренина“,публикува няколко мемоарни и исторически книги, редактира в. „Мир“ (1894-1912), сп. „Българска сбирка“ (1893) и „Юридически преглед“ (1894); сътрудничи на в. „Марица“ и др.

Прочети още: Един незабелязан поет – Михаил Маджаров

Възелът Ив. Найденов, П. Р. Славейков, Св. Миларов, С. С. Бобчев в една кореспонденция от 70-те години на ХІХ в.

 

Интересният възел от проблеми, който се крие зад съчетанието „зависимият човек“, дава възможност да се тръгне в различни посоки. Една от тях, която може да изглежда малко формална, е обвързаността на вестникарите с техните издания – какво те са готови да направят за тях за сметка на други неща, включително и за сметка на личните си изяви като автори.

Прочети още: Приятелства и вражди на книжовното поле

Обикновено сме свикнали да си представяме „Дядо Славейков” в лагера на „младите”, като бунтар срещу някакво лошо статукво. Това се отнася и до следосвобожденския период, когато поетът е значима политическа фигура, заема важни постове и пр. И все пак продължава да се бунтува срещу несправедливостта и тиранията или срещу това, което според него е несправедливо и тиранично. Следващите поколения поети и литератори, а и читатели, са склонни да възприемат Пенчо Славейковото „Баща ми в мен” и да се чувстват обвързани по особен начин с автора на „Не пей ми се”, „Жестокостта ми се сломи”, „Изворът на белоногата”.

Прочети още: Един от младите „хулители”: Петко Славейков и Светослав Миларов

Всяка относително завършена митология стига до въпроса за началото – на света, на рода, на племето, на държавата. Без обяснение за генезиса, за произхода няма как да се изгради устойчива представа за себе си, за своето. Този елемент е неизбежен, но той може да бъде конструиран не при самото възникване на митологията, а малко по-късно. Всички елементи на митологическите структури, поне докато не бъдат окончателно канонзирани в някаква библия, са динамични и съществуват в различни варианти, много често - конкурентни.

Прочети още: Началото на българското време

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.