Михаил Маджаров (1854-1944) е значима фигура в обществения живот преди и особено след Освобождението, когато е във вихъра на политическия живот, първо в Източна Румелия, където е член на Областното събрание, на Постоянния комитет, директор на финансите. След Съединението и контрапреврата е арестуван, по-късно емигрира в Цариград и в Русия. Завръща се през 1889 г., многократно е избиран за народен представител, бил е министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1894-1899), на вътрешните работи и вероизповеданията (1919-1920), пълномощен министър в Лондон и Петербург.
Преди Освобождението младият Маджаров правите си стъпки на книжовното поле, но още не е сред активните книжовници. По-късно превежда „Война и мир“ (1890), започва превод на „Ана Каренина“,публикува няколко мемоарни и исторически книги, редактира в. „Мир“ (1894-1912), сп. „Българска сбирка“ (1893) и „Юридически преглед“ (1894); сътрудничи на в. „Марица“ и др.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 11 Юли 2019
- Посещения: 11456
Възелът Ив. Найденов, П. Р. Славейков, Св. Миларов, С. С. Бобчев в една кореспонденция от 70-те години на ХІХ в.
Интересният възел от проблеми, който се крие зад съчетанието „зависимият човек“, дава възможност да се тръгне в различни посоки. Една от тях, която може да изглежда малко формална, е обвързаността на вестникарите с техните издания – какво те са готови да направят за тях за сметка на други неща, включително и за сметка на личните си изяви като автори.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 25 Април 2019
- Посещения: 3049
Обикновено сме свикнали да си представяме „Дядо Славейков” в лагера на „младите”, като бунтар срещу някакво лошо статукво. Това се отнася и до следосвобожденския период, когато поетът е значима политическа фигура, заема важни постове и пр. И все пак продължава да се бунтува срещу несправедливостта и тиранията или срещу това, което според него е несправедливо и тиранично. Следващите поколения поети и литератори, а и читатели, са склонни да възприемат Пенчо Славейковото „Баща ми в мен” и да се чувстват обвързани по особен начин с автора на „Не пей ми се”, „Жестокостта ми се сломи”, „Изворът на белоногата”.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 21 Юни 2015
- Посещения: 4532
Прочети още: Един от младите „хулители”: Петко Славейков и Светослав Миларов
Всяка относително завършена митология стига до въпроса за началото – на света, на рода, на племето, на държавата. Без обяснение за генезиса, за произхода няма как да се изгради устойчива представа за себе си, за своето. Този елемент е неизбежен, но той може да бъде конструиран не при самото възникване на митологията, а малко по-късно. Всички елементи на митологическите структури, поне докато не бъдат окончателно канонзирани в някаква библия, са динамични и съществуват в различни варианти, много често - конкурентни.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 29 Април 2015
- Посещения: 3697
Литературата обсъжда по свой начин парите и всичко свързано с тях. Значението на опозицията богатство – бедност се изменя във времето, като в ранните периоди тя далеч не толкова значима за културата, колкото през модерната епоха. Когато става дума за литература, трябва да се държи сметка за това как се означават парите, богатството, как се представят те. Преки разсъждения за тях разбира се не липсват, както и персонажи, маркирани като „богати” или „бедни”, като това понякога е основната им характеристика. От един момент нататък сравнително лесно се откриват сюжетите за натрупване, заграбване или, по-често, разпиляване на някакво богатство. И все пак, какво е богатство (в литературата и не само в нея) – притежаване на пари, на злато и други атрибути на заможния живот (които варират в различните култури, а и в различните периоди 1). Или притежаване на капитал, който не е непременно свързан с разточителен живот; в протестантските култури са разпространени реални и литературни сюжети за спартански живеещи едри капиталисти. Границата, отвъд която притежаваното имущество започва да се възприема като богатство, е относителна, подвижна, а и се определя субективно – критерият е един в Париж на Луи XIV, друг в Детройт по времето на Хенри Форд, трети в някое балканско село през османския период, а четвърти, да кажем, – в Етиопия в началото на 21 в.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 02 Юни 2014
- Посещения: 4830
Страница 2 от 7
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.