Обикновено сме свикнали да си представяме „Дядо Славейков” в лагера на „младите”, като бунтар срещу някакво лошо статукво. Това се отнася и до следосвобожденския период, когато поетът е значима политическа фигура, заема важни постове и пр. И все пак продължава да се бунтува срещу несправедливостта и тиранията или срещу това, което според него е несправедливо и тиранично. Следващите поколения поети и литератори, а и читатели, са склонни да възприемат Пенчо Славейковото „Баща ми в мен” и да се чувстват обвързани по особен начин с автора на „Не пей ми се”, „Жестокостта ми се сломи”, „Изворът на белоногата”.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 21 Юни 2015
- Посещения: 1655
Прочети още: Един от младите „хулители”: Петко Славейков и Светослав Миларов
Всяка относително завършена митология стига до въпроса за началото – на света, на рода, на племето, на държавата. Без обяснение за генезиса, за произхода няма как да се изгради устойчива представа за себе си, за своето. Този елемент е неизбежен, но той може да бъде конструиран не при самото възникване на митологията, а малко по-късно. Всички елементи на митологическите структури, поне докато не бъдат окончателно канонзирани в някаква библия, са динамични и съществуват в различни варианти, много често - конкурентни.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 29 Април 2015
- Посещения: 1241
Литературата обсъжда по свой начин парите и всичко свързано с тях. Значението на опозицията богатство – бедност се изменя във времето, като в ранните периоди тя далеч не толкова значима за културата, колкото през модерната епоха. Когато става дума за литература, трябва да се държи сметка за това как се означават парите, богатството, как се представят те. Преки разсъждения за тях разбира се не липсват, както и персонажи, маркирани като „богати” или „бедни”, като това понякога е основната им характеристика. От един момент нататък сравнително лесно се откриват сюжетите за натрупване, заграбване или, по-често, разпиляване на някакво богатство. И все пак, какво е богатство (в литературата и не само в нея) – притежаване на пари, на злато и други атрибути на заможния живот (които варират в различните култури, а и в различните периоди 1). Или притежаване на капитал, който не е непременно свързан с разточителен живот; в протестантските култури са разпространени реални и литературни сюжети за спартански живеещи едри капиталисти. Границата, отвъд която притежаваното имущество започва да се възприема като богатство, е относителна, подвижна, а и се определя субективно – критерият е един в Париж на Луи XIV, друг в Детройт по времето на Хенри Форд, трети в някое балканско село през османския период, а четвърти, да кажем, – в Етиопия в началото на 21 в.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 02 Юни 2014
- Посещения: 1926
Темата за Софрониевия диалог със света е значима, но и твърде многостранна и обемна, тя отдавна привлича изследователите, които често се насочват към различни междутекстови връзки, типологически сходства и аналогии с представителни образци на европейската култура в оригиналните и преводни творби на Софроний Врачански. Ветрилото на този тип отношения е много широко – от преводи (Езоп, Кантемир и много други) през традиционни сюжети до източници на мотиви, попаднали в класически творби като пиесите на Шекспир – за мен една особено интересна изследователска насока, която, освен другото, разкрива усвояването на езика на общата европейска култура. Отделен и много важен проблем представляват линиите на приемственост, които тръгват от Софроний продължават в по-късната българска книжнина. Той заслужава отделно разглеждане.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 25 Май 2014
- Посещения: 3762
Прочети още: Софроний Врачански и европейската култура: Предпочитания и желания на изследователите
В началото някои биографични данни, който разкриват географския контекст, в които е ситуиран разглежданият автор и неговото семейство. В случая този контекст представлява добра изходна точка към различните частично застъпващи се, частично противоречащите се (поне от днешна гледна точка) идентичности, което пък от своя страна въвеждат в не чак толкова ясния проблем за културата (или културите), към която може да бъде отнесено книжовното наследство на Миларов.
- Николай Аретов
- Възраждане
- 17 Декември 2013
- Посещения: 2889
Страница 2 от 6
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.