Тук ще направя едно отклонение, което скача напред във времето. При това без илюстрации, но си е семейна история, при това, струва ми се, показателна за времето. Трябваше да събера кураж, за да я запиша.

Срамно малко знам за тях. А и паметта ми не е съхранила и това, което съм чувал, останали са някакви фрагменти. За рода на Никола нещичко събрах, за момента нищо не откривам за рода на баба ми Стефанка. Нейните родители са Василка (1872-1955) и Дамян (1864-1942) Кръстеви, взимам ги от общия семеен надгробен паметник; от Дамян са останали и няколко ордена за храброст. Фамилното име на брат ѝ беше Дамянов, по баща, за него след малко. Знам, че е учила (завършила?) философия, но кога, къде…

За рода на баща ми съм принуден да се опирам на разни външни спомени и документи. Даже имената са разколебани. Помни се, или поне аз така е останало в паметта ми, че най-стария известен представител на рода е свещеник и е от Македония. Той се преселва в днешна България в Сопот /Карлово. Когато в детството ми сме минавали подбалканския път, баща ми ми е посочвал, че тук някъде (но къде беше това тук) е местността Аретови ливади. Явно не съм запомнил добре, защото днес Уикипедия открива местностите Аретовия егрек, Аретово кланче (sic) в землището на село Иван Вазово (бивше Химитлии), южно от Карлово (ок. 25 км) и Калофер (27 км), западно от Хисар (9/ 18 км). Пак там, сред местните родове са посочени „Аретови и техните разклонения – Десови, Вътеви и Вълеви“. И трите имена не ми говорят нищо.

Наскоро, през 2021 г. чрез Фейсбук с мен се свърза потребител на Фейсбук с никнейм Angel Trangos, който ми писа:

Между другото моята прабаба, която е родена в с. Иван Вазово е с фамилия Аретова... Казва се Вида, а нейният баща - Кольо (Никола) Аретов. ...
Ами ще поразпитам братовчедите, които помнят прабаба Вида!

Но продължение не последва. Като се имат предвид топонимите в землището на това село, роднинската връзка е напълно допустима. За съжаление, за момента не ми е известно нищо повече не се знае за това възможно разклонение на фамилията. А името Кольо /Никола /Николай явно се повтаря.
И още един сходен мейл:

Казвам се Иванка Танева, а майка ми е от Аретовия род. (…) По принцип за семейството на майка ми по разбираеми причини почти не се е говорило. Доколкото съм дочувала, прадядо ми Десо е бил кмет на село Иван Вазово и по време на неговото кметуване е построено старото училище. Семейството е било заможно, но от имотите освен топоними, не знам нещо друго да сме наследили. Иначе като цяло в Иван Вазово Аретовият род се смята за по-специален, образован и доста амбициозен. (…) През последните години правя опити малко по малко да сглобя пъзела на родовата история, но за съжаление останаха малцина, които разполагат със спомени и някаква информация.

 

Твърде късно се заех да събирам материали за рода си. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да питам, се стопиха. Не липсват и противоречия между различни спомени, между спомени и документи и т. н. Подтиците за написването на тези бележки са много, някои от тях отколешни, два – по-актуални и всъщност решаващи. Родителите ми вече ги няма, първо си отиде баща ми Арет (2007), след това и майка ми Петринка (2015). Та след смъртта на майка ми наследих и две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други – не (или бях забравил). Тези снимки започнаха да ми разказват някакви истории, по правило без начало и без развръзка; понякога те също не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно.

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.