Недялка (1893 – 1976)
Както бе дума, Недялка бе от големия Каблешков род. Учи в Софийската девическа гимназия и в американския колеж в Цариград (1907-1912). След това следва социални науки в Германия, има влечение към музиката. Прекъсва, връща се в София и доста по-късно завършва дипломация в Свободния университет, дипломатически-консулски отдел, през 1934., вече зряла жена на четиридесетина години, съпруга и майка. Историята около нейния брак е представена подробно в непубликувания ѝ роман „Фасади“, за който ще стане дума по-долу. Преди войната Недялка се изявява като преводачка, писателка и журналистка, активистка на Българския женски съюз. След смъртта на редакторката на „Млада българка“ Мила Коджабашева за известно време е отговорна редакторка на списанието (1943).
Вуйчо Ваньо
Вуйчо Ваньо (1897 - 1972)
Той е син на Недко, вуйчо е на майка ми, но така го наричаха и други. Учил е медицина и специализира в Германия и Австрия.
Помня го добре, гостувал съм им неведнъж в представителната им къща в Пловдив. Беше много популярен лекар, имаше кабинет в къщата, и него смътно си го спомням. Беше общителен, гръмогласен, музикален. Особено близък със сестра си Недялка. При развода ѝ застава категорично, според спомените на други роднини, прекалено категорично, на нейна страна.
Каблешкови
Дядо Недко (1867-1964)
В детството ми той бе доайенът на Каблешковия род. Адвокат, общественик, публицист и какво ли още не. За него има множество интересни истории, повечето прилежно описани и публикувани от внучката му Райна Каблешкова. Тук ще спомена само някои, взети от книгата на Райна и от богатия му архив, който се пази в Държавния архив в Пловдив.
Недко е копривщенин, роден в запазената и до днес Павликянска къща, която баща му джелепчията Дончо купува от тъста си. Четирите му деца осиротяват, когато Дончо е отровен през 1875 г. според семейната легенда – от турците. Първата история за първородния Недко е от детството му:
Апартаменти
Тук ще направя едно отклонение, което скача напред във времето. При това без илюстрации, но си е семейна история, при това, струва ми се, показателна за времето. Трябваше да събера кураж, за да я запиша.
Страница 4 от 5
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.
