Александър (1885 - 1960)

Александър е представен относително широко в споменатия ръкопис „Фасади“. Фактологията е до голяма степен точна, но отношението е очевидно тенденциозно. Същото бе и на майка ми, която ми е разказвала за голямата си привързаност към него и драмата, която е преживяла около развода. Струва ми се, че съм го виждал само веднъж, в ранното ми детство, като споменът се смесва с последвалите коментари в семейството. Баба ми Стефанка ме е извела на разходка и на „Витошка“, на ъгъла с „Парчевич“ (как ли се е запазил този детайл и дали е верен), сме срещнали Александър с втората му съпруга Райна Попова. Бил съм представен, разменили сме няколко думи (по-скоро възрастните), може би съм получил нещо. Общо минута-две-три. И това е. Но срещата породи някакви не особено положителни реакции, май беше подхвърлено, че не е била съвсем случайна. Във всеки случай Стефанка и Александър са се познавали, а не ми е известно Александър да е проявил някакъв други интерес към първия си внук. Което никога не е било драма за мен. По-голям, но не много по-голям е бил интереса му към внучката Доли - дъщерята на сина му Христо. Тя се ражда в годината на смъртта му, няколко години по-късно се ражда и другия внук, който носи неговото име. Човек никога не знае, но мисля, че отсъстващият дядо (единият отдавна покойник, другият видян само веднъж, на улицата) не беше някаква травма за мен.

Прочети още...

Недялка (1893 – 1976)

Както бе дума, Недялка бе от големия Каблешков род. Учи в Софийската девическа гимназия и в американския колеж в Цариград (1907-1912). След това следва социални науки в Германия, има влечение към музиката. Прекъсва, връща се в София и доста по-късно завършва дипломация в Свободния университет, дипломатически-консулски отдел, през 1934., вече зряла жена на четиридесетина години, съпруга и майка. Историята около нейния брак е представена подробно в непубликувания ѝ роман „Фасади“, за който ще стане дума по-долу. Преди войната Недялка се изявява като преводачка, писателка и журналистка, активистка на Българския женски съюз. След смъртта на редакторката на „Млада българка“ Мила Коджабашева за известно време е отговорна редакторка на списанието (1943).

Прочети още...

Вуйчо Ваньо

Вуйчо Ваньо (1897 - 1972)

Той е син на Недко, вуйчо е на майка ми, но така го наричаха и други. Учил е медицина и специализира в Германия и Австрия.

Помня го добре, гостувал съм им неведнъж в представителната им къща в Пловдив. Беше много популярен лекар, имаше кабинет в къщата, и него смътно си го спомням. Беше общителен, гръмогласен, музикален. Особено близък със сестра си Недялка. При развода ѝ застава категорично, според спомените на други роднини, прекалено категорично, на нейна страна.

Прочети още...

Каблешкови

Дядо Недко (1867-1964)

В детството ми той бе доайенът на Каблешковия род. Адвокат, общественик, публицист и какво ли още не. За него има множество интересни истории, повечето прилежно описани и публикувани от внучката му Райна Каблешкова. Тук ще спомена само някои, взети от книгата на Райна и от богатия му архив, който се пази в Държавния архив в Пловдив.

Недко е копривщенин, роден в запазената и до днес Павликянска къща, която баща му джелепчията Дончо купува от тъста си. Четирите му деца осиротяват, когато Дончо е отровен през 1875 г. според семейната легенда – от турците. Първата история за първородния Недко е от детството му:

Прочети още...