Родители
Тази чест ми е най-трудна. Обичам родителите си и нямам какво да крия за тях. От друга страна, вече на няколко места ги споменавах, а и трудно се сещам за истории, които да са любопитни за другите. Улавям се, че с времето все повече откривам у себе си техни черти. При това тези техни черти, които не са ми допадали. Същото се случва и когато мисля за синовете си. Странно е, защото като млад се бунтувах срещу наследствеността и семейната (родовата) принадлежност. Полу на шега, когато майка ми ме критикуваше за нещо в характера ми, дежурният ми отговор беше, че причината да съм такъв е или наследствена, или влияние на семейната среда.
Семейни истории 1
Твърде късно се заех да събирам материали за рода си. В паметта ми се е съхранило малко, а хората, които бих могъл да питам, се стопиха. Не липсват и противоречия между различни спомени, между спомени и документи и т. н. Подтиците за написването на тези бележки са много, някои от тях отколешни, два – по-актуални и всъщност решаващи. Родителите ми вече ги няма, първо си отиде баща ми Арет (2007), след това и майка ми Петринка (2015). Та след смъртта на майка ми наследих и две-три кутии със снимки. Някои от тях бях виждал, други – не (или бях забравил). Тези снимки започнаха да ми разказват някакви истории, по правило без начало и без развръзка; понякога те също не се съгласуваха безпроблемно със сюжетите, които бях чувал, с вариантите им, които паметта ми бе съхранила доста небрежно.
Страница 2 от 2
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.