Явно съм от хората, които се спъват в един камък по няколко пъти. Неприятно е, губи време, а и енергия, но не е фатално. Даже, струва ми се, не  е и срамно.

Какъв е поводът. От време на време хвърлям поглед в една група на Яху за "българска наука". Добър начин да разбере човек какво мисли (част от) колегията. Дори ако се отнася меко казано скептично към създателя на групата и неговите идеи. (Впрочем Гугъл не е много щедър на сведения за господина, който се подписва и с чужд псевдоним, за което е ставало дума тук.)

Та за повода. Отново не издържах и реагирах на поредния пост на господина, обсебен от идеята, че "изборите отдолу" са нещо ужасно лошо. Знам, че по тази тема с него не може да се спори, не е възпитано и да се обсъждат и амбициите му за постове. Нито съмнителните структури, които да го промотират. Мислех си обаче (доста наивно), че един "реформатор" би приел едно плахо съмнение в твърдението му, че академиците са "научният цвят с който БАН се гордее" (sic). И подхвърлих нещо в смисъл, че това трябва да се докаже. Познайте какъв бе отговорът.

Message not approved.

И да не си помислите, че господинът е академик. Не е, и въпреки явната девалвация на званията едва ли ще стане. Въпреки мерака. Впрочем, знае ли човек.

CARB

 

(С извинение). Лаконично негативно предложение

 

В последните години научната колегия се вълнува от какво ли не, а сегашните избори за Общо събрание (и нагоре, и надолу?) са обвити в мълчание. А не би трябвало, те са някакъв скромен шанс нещо да се промени. При това има консенсус за нуждата от промяна.

Прочети още: За изборите в БАН

 

или за дърветата и гората

 

Забелязах, че отдавна не съм се обаждал. Обяснявам си го с това, че мислите ми се въртят все около неща, за които мнозина говорят. Страхувах се за не повторя нещо, а и баналности дал бог. Едно нещо обаче ме провокира да рискувам с мнение, което също може да се окаже не особено актуално. Но пък ме засяга пряко – омръзналият на всички ни въпрос за реформата в БАН.

Прочети още: Принципът на допълнителността

Съобщение


Руританската Академия на изкуствата набира номинации за годишните си награди в следните категории:
- Информатор на годината. (Участието в различни структури е предимство.)
- Ръководител с най-дълъг стаж. (Едновременното заемането на различни постове е предимство.)
- Най-бърза карирера. (Получаването на звания извън правилата, подготовка на сборник в чест на шеф и посвещаване на труд на шеф са предимство).
И, разбира се,
- Голямата награда. Тя обединява критериите на първите три. (Допълнителен критерий - брой на съавторства с подчинени.)

Прочети още: Награда

Имало едно време един бунтар, който критикувал чорбаджиите. Дори си направил специален стенвестник с чуждоземско име, в които също се подписвал не точно така, както го били кръстили майка му и баща му. Демек, ходил бил по-света, знаел как стават тези работи, та да просвети съселяните си.

В селото имало двама чорбаджии. Единият взел да се зачита в стенвестника. Видял, че бунтарят не е толкова кръвожаден и го взел в чифлика си. Момъкът засукал мустак и почнал да поучава селяните как в чужбина чорбаджиите сами си назначават гавази и кметове, а изборите били измислени от други чужденци, които били лоши чужденци.

Зарадвал се чорбаджията и направил гавазина баш гавазин.

И скучно, и тъжно, и банално…

 

 

19 януари 2011

Фейсбук http://www.facebook.com/note.php?note_id=159116847474403

 

Слагам го и тук като реплика към нефорулирани обвинения в пристрастност и едностранчивост. И като опревдание пред хората, които съм обидил, волно или неволно.

 

PS. А иначе чорбаджията май не взел бунтаря за гавазин, тогава той пък...

To be continued...

4 април 2011 

Криейтив Комънс договор
Произведението произведение с автор Николай Аретов е лицензирано под Криейтив Комънс Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International договор.